Ако нашата работа е важна, непременно ще дойде помощ, а ако на другите хора работата е по-важна, никой няма да ни дойде на помощ.

Ако човек само механически изчете една молитва, нищо не се ползва. Ако влезеш на едно място и буташ чуждите звънци, все чужди хора ще излязат, но твоят приятел няма да излезе. Ако не бутнеш звънеца на твоя приятел, той няма да дойде. Има хора там, но когото търсиш, го няма там. Много голяма работа е това - да знаеш на кой звънец да бутнеш. Аз ще ви приведа един пример: един наш приятел, който замина за другия свят, доктор е той, че жена му го оставила да бави той детето, пък тя отишла на театър и закъсняла. Че като се разплакало това дете. Той като лекар употребил един метод, втори, но детето все плаче и той казва: „Никога не съм се молил, че тогава се молех за пръв път - виках един светия, втори светия - детето все плаче; най-после казах: „Господи Исусе Христе, избави ме от това дете." И като повиках „Господи Исусе Христе" - и детето млъкна." Три-четири часа той носил това дете, и свети Никола викал, и ангелите викал, но най-после, като извикал „Господи Исусе Христе" - дошла помощта. Някой път и ние така викаме светиите, но никой не иде на помощ. Всеки минава и заминава. Всеки си има специална своя работа. И в природата съществува един закон: ако нашата работа е по-важна от тази, която хората вършат, те ще ни помогнат; но ако нашата работа не е по-важна - ни глас, ни слушание. Пък ние някой път си представяме, че нашата работа е важна, а той си върви. Тъй че, щом не ти помагат, ще знаеш, че работата ти не е важна - другите хора имат по-важна работа от тебе. Ако нашата работа е важна, непременно ще дойде помощ, а ако на другите хора работата е по-важна, никой няма да ни дойде на помощ. Не е само един човек да говори един език. Има много хора, които говорят английски, френски, но като ви слушат да говорите на френски, те ще ви се смеят. Един американски професор, който предавал в един френски университет и минавал като капацитет по френски, отива в един хотел и говори на келнера по френски, но келнерът знаел по-добре френски от него. Та когато човек ще говори на някакъв език, той трябва да го знае основно. Та и вие трябва да знаете езика на небето много хубаво. И произношение трябва да имате. Ако не знаеш произношението на езика - ни глас, ни слушание. Природният език е точен. Затова в небесния свят влизат и чувствата. Ако ти това, което мислиш, не го и почувстваш дълбоко в душата си, не го слушай. Не само да се разклати и небето, но трябва да вземе и сърцето ти участие. Не вземе ли сърцето ти участие, никаква услуга не можеш да очакваш. Ако това, което мислиш, не почувстваш, и небето не може да те разбере. И действително ние всякога говорим сладко, щом има обич. Щом няма обич, всякога в езика има дисонанс. Сега ще се учите на този небесния език. Ако го научите, хубаво. Но той за една и две години не се научава. Даже на земята, като учиш ти английски, най-малко ти трябват едва-две години, докато го научиш донякъде. Така е и за всички езици.

На езерата,
МОК, СБ - 7-те езера, 1.8.1930г.