Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудност и мъчнотия. Всичко това тя понася от Любов към детето си, с надежда, че един ден и то ще ѝ отговори с Любов. На какво отгоре възрастният изисква същото от ближните си? Защо той сам не иска да страда, а създава страдания на другите? Да носиш голям човек на ръце, това е голямо страдание. При това, може ли един ден и той да отговори със същото на онзи, който го е носил, или на друг някой? Защо този човек не уповава на собствените си крака, а уповава на другите? Когато е създавала човека, природата не е предвиждала други съобщителни средства, освен краката. Всичко това, с което хората днес си служат – файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани, са човешки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човешките. И тъй, що се отнася до човешките изобретения – съобщителни и разменни средства, дръжте ги далеч от ума си. Ползвайте се от тях, когато трябва, но не ги дръжте в ума си. Парите ще държите в касата си, а не в своя ум. Те са зараза, която причинява ред болезнени състояния. – „Ама искам да бъда богат.“ – Ти искаш да си богат, за да се разхождаш с файтон, с автомобил, слуги да ти услужват. Това иска и болният. Щом е така, можем да извадим заключение, че богатият и болният си приличат. И двамата са взискателни към храната, искат другите да им услужват, не обичат да работят. Ръцете и на двамата са меки, гладки. Има смисъл човек да бъде богат, но ако знае как да се ползва от богатството. Богатството трябва да направи човека здрав, силен, учен. Изнежва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на място. Ръката на човека трябва да бъде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е ръката на добрия, на щедрия, на любещия човек.