Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка, поправи тази погрешка. То е благородство.

Мнозина от вас попадате някой път в едно мрачно настроение и казвате: „Няма да постигна нищо." Туряте тази мисъл. Сложите една мисъл, която веднага произвежда едно хипотично състояние и вие се обезсърчавате и казвате: „Не ми се живее." Защо? Защото ти туряш мисълта: „Не мога нищо да постигна." Че какво не можеш да постигнеш? Един апаш седи и иска да открадне. Влюбил се човекът, поглежда касата. Влюбил се в касата. Тази каса е желязна, но той е учен човек, проникнал е вътре и знае, че в сърцето на касата има злато. И той иска сега, и казва, че касата не може да превърне в злато, но казва още: „В мене има едно знание, аз мога да изкарам от сърцето на желязото злато." И седи, и разсъждава, и гледа касата. Но погледнеш, яви се един стражар с револвер и почва той да обикаля. Апашът казва: „Отде се яви този дявол там?" И стражарят наблюдава касата. Апашът седи два-три часа и казва: „Няма да я бъде, изгубих. Ако не беше дошъл този, аз имам нещо, с което отварям касата, но сега не мога." И той се обезсърчи и казва: „Не мога да постигна тази работа." Питам, какво щеше да добие той, ако беше постигнал целта си? Този стражар го избави от страдание. Ако беше откраднал, щяха да го хванат, щяха да го съдят и може да попадне под гражданското или криминалното право. Ако попадне под криминална отговорност, щяха да го осъдят десет години затвор. Онзи стражар, който се яви, той го спаси от десет години затвор, само че внесе в него една мисъл: „Не можах да постигна работата, която исках." Апашът казва: „Голям идеал има в тази каса - петдесет хиляди лева. С тези пари ще свърша университет и ще стана министър. А пък сега се свърши моята работа, няма да имам образование." Не е само тая каса. Аз ви изяснявам с един прост пример, за да го разберете. Всички ваши мисли са все от този характер. От един висш свят като ви погледнат, не ви съдят. Някой възвишен дух ви гледа. Вие гледате на някоя круша, гледате нагоре. Той се поусмихне малко, той не счита, че сте престъпник, той вижда противоречието, в което се намирате. За Бога няма никакво противоречие, Той създал тия круши за вас. Който ще ги яде, безразлично е, ти или друг. Но при тази круша е дошъл втори господар. Някой път има и друг господар. И тези другите господари, са създали най-големите нещастия. Като излезе този апаш, той се обезсърчил и казва: „Не е само една каса и едно място. Има и други каси. Ще отида на друго място." Сега ще ви представя работата, че този апаш намерил втора каса и стражар не се явява. Той си изважда своята машинка и като я тури, отваря веднага касата и в нея намира едно голямо съкровище. Отива в странство, възпитава се, става знаменит човек и се връща. Онзи търговец, който имал богатствата, вижда, че ги няма. Онзи апаш идва от странство. През всичките години, когато той завършва своето образование, той е бил много радостен и весел, а търговецът въздишал. Тъй като поглеждал касата, въздишал. Но онзи, след като постигнал своята цел, той се връща, може да стане един ден владика, може да стане виден оратор, държавник. Написва той един чек и казва: „Преди десет години аз отворих вашата каса и задигнах петстотин хиляди лева и понеже моето положение сега се подобри, ще ме извините. Условията бяха такива. Направих една погрешка, но човещина е това. И няма да ми се сърдиш. Връщам ти сега взетото и отгоре ти давам още петстотин хиляди лева. Един милион лева ти давам. Ще ме извините. Аз ви благодаря, че вие бяхте доста търпеливи. Търпелив беше, понеже не го знаеше. И сега не го знаете. Но искам да ви кажа, че съм честен човек. Благодаря ви, че имахте търпение да не пуснете детективи да ме намерят и казахте: „Каквото Господ даде." Търговецът бил добър и казал: „Такава била волята Божия." „И понеже вие оставихте тази работа на Бога, то ме намериха ангелите на Бога и ми казаха: „На този човек ще му върнеш пари назад. И двойно ще ги върнеш, с лихвите ще платиш." И аз съобразно с Божия закон, понеже ме намериха, изпращам ви тази сума. Въпросът е ликвидиран. Ще знаете, че има и честни крадци в света." Бъдете честни крадци. Откраднеш - поправи. Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка, поправи тази погрешка. То е благородство. Кажи: „Честен крадец съм." Честен в това отношение, че добива знание, постига целта си и след това връща парите на онзи, който му е помогнал, без да иска.

Работете с доброто,
ООК - София, 5.2.1936г.