Някой казва: що е Любов? Що е истина? Когато човек се намери пред най-големи сътресения и изпитания в живота си, и сърцето, и умът му не се разколебаят и разклатят, казваме, че този човек има Любов, има Истина в себе си. Най-малкото смущение в сърцето на човека и най-малкото колебание в неговия ум, показват, че той живее още в свещения егоизъм и мисли само за себе си. Значи, животът започва от онзи велик акт, да съзнае човек Истината. Животът, с който разполагат съвременните хора, може лесно да им се отнеме, което показва, че той още не е техен; този живот принадлежи на някое напреднало в развитието си същество, и щом рече да си замине, те изгубват този живот. Може да се направи изчисление, от преди колко милиона години е започнал вашият живот. Някога вие сте били мъртви, но някои от тия възвишени същества, които са завършили своето развитие, като минавали покрай вас, дали са ви от изобилието на своя живот, с което помогнали и на вашата по-нататъшна еволюция. Казвате: кои са тези същества? Някога вие сте ги знаели, но после сте ги забравили и сте почнали да живеете по стария начин. И като не помните нищо от тези времена, вие пак наново запитвате, какво нещо е Истината. Истината е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква любов не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без който никаква светлина не може да се прояви, това е Истината; единственият обект, без който никаква свобода не може да се прояви, това е Истината. И ако сегашните общества и народи търсят свобода без Истината, те се самоизмамват. Свобода без Истина не може да съществува. Кажете ми едно общество или един народ, който да е имал свобода без Истина. Някой ще каже, че Римската империя имала свобода. Не, римските затвори и сега, и на времето си: са били пълни със затворници и с роби. Ака отидете сега в Америка, в Англия, в Франция, в Германия, както и в малката България, навсякъде ще намерите затворите пълни с затворници. Не само затворите, но и домовете са пълни със затворници.