Човек, като стане сутрин, трябва да знае какво да поиска.

Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава. Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях. Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. За тази цел той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.

Което оправя,
ООК - София, 26.1.1927г.