За да дойдат до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трябва да се освободят от всички подозрения. Те трябва да работят усилено върху себе си, да гледат на всичко, което става, чисто, без никакви подозрения. Искат ли да се освободят от подозрението, те трябва да обърнат вниманието си към себе си, да започнат да се изучават. Човек има една уста и не знае колко е голяма, какви са устните му, дебели или тънки, какво устройство имат и т.н. Днес хората виждат само големината на устата и казват, че е голяма или малка, но какво е значението на голямата и на малката уста, не знаят. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието ѝ е голямо, много вода ще дава. Същото се отнася и до устата. От малката уста излиза малко енергия, от голямата – много енергия. Ако от малката уста излиза много енергия, има опасност да стане някакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и големината на формата, през която енергията минава, трябва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворен, той познава, че бурето е празно, и е недоволен. Дето има отвърстие, човек очаква нещо от него. Не излиза ли нещо от него, отвърстието е безпредметно. Един стар турчин срещнал един млад, пиян момък и му казал: „Синко, нали знаеш, че Коранът забранява пиене на вино и ракия? Ако продължаваш да пиеш, знай, че ще бъдеш в ада. Там ще окачат на врата ти много бъчви и ти постоянно ще ги носиш със себе си“. – „Какви ще бъдат бъчвите, празни или пълни?“ – „Пълни, разбира се, да тежат.“ – „Щом са пълни, аз съм доволен, цял живот ще пия.“ По аналогия на това, казваме, че и устата на човека трябва да е пълна, т.е. да има какво да изтича от нея. Това не значи, че устата трябва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никак да не се дава. Ако на физическия свят нищо не дава, в умствения свят дава много. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се дига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. Отворената уста има форма на кръг. От горната устна се познава много ли ще говори човек, или малко. От дебелината на устните съдят за силите, за теченията, които минават през човека. Ако някой държи устата си малко отворена, казват за него, че е смахнат. Ако държи устата си затворена казват, че този човек е мъдър. Човек не трябва да държи устата си много отворена или много затворена. Това са крайности. Човек трябва едва да докосва устните си, но не непрекъснато. От време на време той трябва ту да отваря, ту да затваря устата си, със слабо докосване на устните си. Само по този начин теченията на организма стават правилно. Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мъчно се лекува. Не иска ли да боледува, човек трябва да държи устата си в естествено положение, с едва докосващи се устни, за да могат теченията в организма да стават правилно. Езикът може да контролира движението на единицата, т.е. на човешката уста. Природата е създала правата линия, а човек е поставил две прави линии в перпендикулярно положение една на друга, и по този начин създал кръста – знак на противоречие. За да се справи с известно противоречие, човек трябва да знае как да поставя устата си. Някой може да е философ, учен, писател и поет, но ако не знае как да отваря и затваря устата си, как да я поставя, може сам да си създаде големи мъчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щом движенията не са правилни, човек не може да разреши своите мъчнотии.