Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи.

Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение, озърта се наляво-надясно и мисли, че животът няма смисъл. Защо го е страх този човек, че ще умре? Има нещо, което го плаши много, но той не може да го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска; ти казваш: “Спри се!”, но конят не спира – някой се е качил на коня и постоянно го пришпорва. Този кон го е страх – от кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се явява някой добър човек и казва: „Я слез от този кон!” Грехът е едно състояние, което е възседнало човешката душа, цял ден я разкарват като някой кон. В какво седи спасението? Да те избавят от този, който се е качил. Как ще стане това? Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там. Каквито небесни думи да ти казват, не обръщай внимание. Не си ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник. Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е. След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще си замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо да остане от теб. Когато говорим за Любовта, ние разбираме едно същество, освободено от несгодите на живота. Щом има някой да те обича, ти си вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението. Щом се говори за Любовта, тя е дошла да освободи човека. Това е цяла наука – човек трябва не само да се освободи, но и много пакости, много работи в себе си трябва да поправи. Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва да се поправи. Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то? На всадника. После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника. После се заражда озлобяване, отмъстителност. Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от себе си. Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има да се чисти.

Принуждава ни,
ИБ, БС - София, 24.3.1932г.