Да говориш за вярата, това не е истинска вяра. Ако, наистина, вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш даже чудеса, без да кажеш нещо за вярата си.

Много правила за живота мога да ви дам, но ако не ги спазвате, ще си причините големи нещастия. Давал съм ви правила, но сте ги нарушили. Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнили, както трябва. Правилата и упражненията не трябва да се изменят. При това, те трябва да се изпълняват в даденото време. Всяко нещо има свое определено време за изпълнение. Дадено упражнение може да се направи и вън от определеното за него време, но резултатът няма да бъде добър. Например, решиш да отидеш на Витоша, но казваш: Студено е, ще вали сняг, опасно е това време. Както си помислил, така става. Вечерта започва да вали, и сутринта виждаш, че земята е покрита със сняг, не може да се върви. В каквото вярваш, това става. Ако беше помислил, че времето ще бъде хубаво, вярата ти щеше да даде добър резултат. Колкото по-силна е твоята вяра, толкова по-добре ще се нарежда животът ти. Вяра на дела, а не вяра на думи. Да говориш за вярата, това не е истинска вяра. Ако, наистина, вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш даже чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига човека. С нея можеш да направиш такова нещо, каквото другите не могат. При това, само веднъж можеш да проявиш своята силна вяра. Проявиш ли я втори път, резултатът ще бъде друг. Само веднъж можеш да излекуваш даден болен с вярата си. И втори път можеш да лекуваш болен, но по друг начин.

Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния,
ООК - София, 1.6.1932г.