Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия.

Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път. Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла?“ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.

Правилно приемане,
ООК - София, 2.6.1937г.