Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога. Който иска да се освободи от нещастията, той трябва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава с голяма разумност. Като не разбират смисъла на живота, някои казват, че обичат само себе си – никой друг не ги интересува и за никого не искат да знаят. Да се говори така, това значи да не разбира човек, какво представя самотията. Страшно нещо е самотията! Тя представя затвор, в който не прониква никакъв светлинен лъч. Няма по-голямо нещастие за човека от самотията: да живее сам, без хора около себе си, да не чуе две думи от своя ближен, да няма с кого две думи да сподели. Уединен, усамотен, отдалечен от хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човек от хората, това значи да се откаже от злото в тях и да заживее с доброто, с тяхната любов. Това значи да се свърже човек с Бога. А тъй, да се отдалечи от хората, изобщо, това подразбира да остане той с едно голо съзнание. Каква по-голяма сиромашия от тази? В самотията няма никакво повдигане. В свързването с Бога е смисълът на живота. В изпълнение на Божията воля е силата на човека. И тъй, избягвайте самотията за себе си, избягвайте и самотни хора. Самотен човек е онзи, който е осъден на смърт. В него няма никакво растене, никакъв прогрес.