Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост.

Когато се каже думата „Бог“, мнозина се запитват, какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание, ние казваме, че, Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия живот. Най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека. Да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже, участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас, като притоци към реки, за да се увеличи вашия живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представя за реките, такова нещо представят възвишените същества за хората на земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат. Те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат. Те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно, или край бреговете. Но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън. Тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване. Калта никога не може да обхване дълбочината на живота. И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват. Щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи, който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом. Щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.

Израз на живота,
ООК - София, 19.12.1928г.