Човек може и на старини да изправи живота си, но само когато съзнава, че му предстоят нови изкачвания и слизания, нова работа.

Когато става въпрос за изправяне на живота, някои казват, че като остареят, тогава ще мислят за това. За да разберете какво значи изправяне на погрешките на старини, ще направя следното сравнение. Представете си, че една кола се спуска по наклон. Можете ли да я спрете в пътя и, за да я поправите? Колкото и да желаете, не можете да я спрете, защото наклонът е голям. Ако при движението си по наклона колата не претърпи някаква катастрофа, ще спре в полето; стигне ли благополучно в полето, ако има някаква повреда, тя лесно ще се изправи. Значи колата в полето представлява стария живот на човека - и в това положение могат да се изправят погрешките, но само тогава, когато колата може да се впрегне на работа; няма ли да се впряга, никакви поправки не се правят. Следователно човек може и на старини да изправи живота си, но само когато съзнава, че му предстоят нови изкачвания и слизания, нова работа; обаче ако старият мисли, че не може вече да работи, той е кола, която е спряла на полето - за такава стара, развалена кола господарят не иска да прави разходи да я поправя. Това положение, т. е. такава старост представлява излизането на човека от нормалния живот.

Типове и образи,
МОК - София, 12.6.1927г.