Когато почнеш да чувстваш благото на всички хора в себе си, да чувстваш и техните страдания, техните мъки така, като че ти страдаш, и после – да чувстваш възможностите за тяхното повдигане – като дойдеш така да живееш, ти си вече на правия път.

Някой ще каже: "Елате да ви покажем пътя." Когато почнеш да чувстваш благото на всички хора в себе си, да чувстваш и техните страдания, техните мъки така, като че ти страдаш, и после – да чувстваш възможностите за тяхното повдигане – като дойдеш така да живееш, ти си вече на правия път. Но докато търсиш само своето спасение, да живееш в Бога – ти си наполовина в правия път. Ако виждаш само лошото в живота, ако виждаш живота в неговата опасност – това е друга крайност. Към падналите ще бъдеш снизходителен, а ония, които не са паднали, ще ги съжаляваш. Падналите не ги съжалявам, а ги обичам; съжалявам ония, които не са паднали, защото зная, че ще паднат. Никога не плачи за някой, който е паднал – казвам: няма вече какво да пада; помагам му. Ти имаш много голямо самомнение и мислиш, че никога няма да загинеш. Казвам: Животът е пътешествие. Може да се обърка човек и да влезе в някой мочурляк, където никой не е минавал. Върни се назад, понеже колкото повече отиваш в мочурляка, ще потъваш повече и животът ти ще стане безсмислен. Върни се назад! Ако срещнеш такъв човек, ще го заведеш при реката да се измие, после ще го вземеш вкъщи и ще му дадеш да се нахрани хубаво. И ще му кажеш: "Не поставяй лоши кираджии в добрата къща. Постави такъв кираджия, че онзи, чиято е къщата, да ти каже: "Много ти благодаря. Аз съм много доволен от кираджията, пази ми къщата." Това е фигуративно казано.

Петте врати,
ООК - София, 22.1.1936г.