Аз не съм за даване на пари. Видиш ли един беден, който проси, дай му картичката си и го покани у дома си на обяд. Видиш втори – направи същото. Като се съберат десетина души, покани ги да седнат пред трапезата, а ти – между тях и започни да се разговаряш. Ще ги питам къде са ходили в странство, какво са научили. Като ги нагостя добре, ще ги поканя да дойдат другата неделя пак. Един път в седмицата трябва да ги поканвам и то в неделя, а не в работните дни. Ако срещнете бедни деца, направете пак същото. Поканете ги у дома си на гости и им дайте един обяд. Ако всички хора биха постъпвали по този начин, светът щеше да се оправи. Ако всички хора, от най-високостоящите до най-нискостоящите, биха постъпвали по този начин, т.е. биха имали разположение да изпълнят волята Божия, светът в скоро време би се оправил. Обаче това един човек не може да направи. Всички трябва да имат готовност да изпълняват волята Божия. Ако всички българи биха постъпвали по този начин, нямаше да има бедни хора в света. Ако един министър, владика, свещеник, държавник, учител, или кой да е, срещне на пътя си един беден или един просяк и го покани у дома си, няма да има бедни хора на Земята. Мислите ли, че тогава ще има просяци и затвори? Няма да има. Тогава хората ще имат желание да срещнат поне един просяк в света. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. Има един закон, написан горе на главата, който никога не се изменя. Този закон казва: Всеки ден правѝ по едно малко микроскопическо добро – нищо повече. И като се върнеш дома си, да се чувствуваш доволен и разположен, че покрай всички дела, които си свършил през деня, направил си поне едно микроскопическо добро. Силата на доброто не е в многото. Колкото малко да е доброто, само по себе си то е мощно. Не е важно кога ще правиш доброто, сутрин, на обед или вечер. Важно е обаче всеки ден да правиш по едно микроскопическо добро, според Божия закон на любовта. Тогава ще имаме Божието благословение.