Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души.

Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че няма защо да бъдем в недоразумение, но веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пущам вече. Какво разбирам под думата „църква“? – Под „църква“ разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква?“ Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: где са ключовете? – „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратите за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?“ Те не са прости хора, ние говорим за всички учени – те са свършили гимназии, университети, – все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? – Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха. После има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони, и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън. Вън вие, които продадохте името Христово, идвате да служите за пари, да ги събирате във вашите котлета! Христос не умря за пари, Христос дойде да служи в името на Божията Любов и Мъдрост, за да възкреси хората. Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискуси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква?“ Аз казвам: Моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. – „Ами в църквата вярваш ли?“ – В тази, Христовата църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии, и всички добри хора. – „Ами при нас защо не идваш?“ – Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. – „Как?“ – Затворени са те и сега аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Не съм от тях, та да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката. Казвам си: Е, това внесе в него съблазън: „И той е един от владиците“, помисли си гостенинът. След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях – да не се ръкува, и му казвам: „На добър час, хубаво мислиш“. Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: „Как да намерим сродните си души?“ Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. В Русенско един баща ми разказваше, че запитал един ден малкото си детенце: „Синко, откъде си дошъл?“ Това дете му отговорило: „Да не ме смущавате“. – „Кой си, откъде си дошъл?“ Ако ти имаш Любовта в себе си, няма да го питаш откъде е дошъл. Ти знаеш, че Любовта знае откъде си дошъл. Когато ние любим хората, от Бога сме дошли, а когато не ги любим, от дявола сме дошли.

Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде,
НБ - София, 8.1.1922г.