Като сте дошли на земята, ще бъдете умни.

Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. – Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. – Какво е станало? – запитал той селяните. – Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. – Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. – Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие. Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши.

Малките мъчнотии,
МОК - София, 12.12.1926г.