Всяко нещо в живота има смисъл, когато се благославя.

Закон е: човек не може да бъде едновременно обичан от света и от Бога. Ако светът го обича, Невидимият свят няма да се интересува от него; ако Невидимият свят се интересува от него, светът ще го ненавижда. Защо Невидимият свят не се интересува от човека, когато светът го обича? – Понеже светът е богатство, Невидимият свят не иска да лиши човека от това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързан със света, това подразбира да станеш член на една бахчеванджийска кооперация, да работиш цяла година усилено и на края на годината да видиш, че всичко е очукано, избито от град, отнесено от наводнение. Погледнеш натук, погледнеш натам, нищо няма: ни зеле, ни лук, ни картофи, ни боб. Ти се чудиш какво да правиш. Едва сега виждаш, че всичко това, на което си разчитал, било илюзия. Казвам: такова нещо е бахчеванджелъкът. В него има труд, мъчения, усилия, но главното няма – благословението. Не е достатъчно човек само да работи. Ако някой свири и свиренето му не се благославя, какво се ползва той? Ако мислите и желанията на човека не се благославят, какво се ползва той от тях? Всяко нещо в живота има смисъл, когато се благославя. Всяка мисъл трябва да се придружава с велика радост, да въодушеви човека, от когото е излязла.

Право разбиране,
ООК - София, 5.1.1927г.