Никога не казвай тази дума – „Аз не мога да пея“. Но кажи: „Не съм се упражнявал да пея. Не, мога!“ Не казвай: „Аз не мога да мисля.“ Но тури една запетая и кажи: „Не, мога да мисля!“

Никога не казвай тази дума – „Аз не мога да пея“. Но кажи: „Не съм се упражнявал да пея. Не, мога!“ Не казвай: „Аз не мога да мисля.“ Но тури една запетая и кажи: „Не, мога да мисля!“ Докато всички не станете музикални, вие мъчно може да се справите със себе си. Някой път е нарушено храносмилането ви. Тогаз не сте музикални. Не преяждай! Вие четете ли хапките си? Знаете ли какво е разположението ви в първата хапка? Веднъж се наяжте музикално. Направете един опит. Това да остане тук между вас. Това е потребно за здравето ви! Така то ще се подобри. Вземи една хапка и изпей ѝ мислено „до“. Вземи друга хапка и изпей ѝ мислено „ре“. После „ми“ и т.н., 20 хапки – 20 тона. Но мислено, а не да те слушат хората. Вътрешно ще пееш. Вземеш хапката, веднага изпей и глътни, изпей и глътни. Поне за една седмица направете този опит, поне веднъж. Много мъчно е да се направи този опит. Той е много скучен. Ще кажеш: „Гладен ще остана докато намеря тона и глътна хапката.“ Но ако така ядете и вземате тоновете при хапките, скоро ще станете певци. Още като видиш хапката, ще намериш тона.

Нагоре и напред,
ООК - София, 21.6.1939г.