Ние някой път искаме да се молим за светските хора да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма да остане.

Лекарите често, за да освободят болния от някой абсцес, например от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат, у когото на много места са отворени такива дупки, абсцеси е имал. Като действаме кармично, ще отворим една, две, три дупки и с това ще причиним страдания. Виновен ли съм за това? И като пробием три-четири дупки, ще кажем: „Туй ние го причиняваме.“ – Защо? За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пътя си, ще го спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват. Та всички тия неща, които стават между нас, те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действат за концентриране на ума. Когато дойде омразата, тя си има добрата страна – в омразата човек е по-концентриран, отколкото в Любовта. Когато дойде Любовта, човек е по-разсеян. В интензивната Любов умът е концентриран, но сега омразата е по-силна. Ще видите, че светските хора са много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли.“ Оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свърша всичката ви работа – вие ще орете и сеете, а Аз ще ви изпращам дъжд и светлина. Ако остане на Мене да ора и сея, гладни ще умрете.“ Да допуснем, че Господ ви е дал едно състояние – богати сте. Защо туй състояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вътрешно повдигане на ученика. Но сега има други мъчнотии. Имате доброто решение, но се отвлече вниманието ви. Някои от вас се скарат, не могат да се примирят. Много мъчно е да знаеш как да се примириш. Как ще се примириш, когато душата на онзи, който те мрази, е пълна с омраза към тебе? Как ще се примириш? На онзи, който те мрази, най-първо ще му пробиеш дупки. Знаеш ли каква е тази дупка? Ти ще насъскаш другиго в света да го мрази повече, отколкото той тебе. И тогава той ще се примири. Онзи като го мрази и изтезава, той ще търси тебе и ще каже: „С този могло да се живее, но с онзи изедник…“ И светските хора в политиката си все туй търсят и прилагат. Такъв е законът. Ние някой път искаме да се молим за светските хора да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма да остане. Тъй както Господ е създал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски със злото – другояче ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядък. Но кога? След като влезе Любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората.

Много плод принася,
СБ - В Търново, 20.8.1922г.