Някой път някои мислят когато се събуждат известни мисли и чувства, ще им донесат по-големи блага. Тъй е. Някой път донасят, някой път не донасят. Да допуснем, вас ви подарят един слон, да работите с него. Може ли това да бъде едно благо заради вас? Той трябва да яде пет крини жито на ден. В психологическия свят мнозина от вас храните цели слонове там с всичкото ви нещастие. Непроизводително е за вас да храните един слон. Вие може да имате една великолепна мисъл или някоя грандиозна идея, но непроизводителна е тя за вас. Тя седи във вашия ум като един слон и вие се поставяте в трудно положение. Тази грандиозна мисъл ти създава ред нещастия. Не че мисълта сама по себе си е нещастие. Не че слонът, който ти иска на ден по 5 крини ориз, е нещо лошо. Но ти създай работа на този слон. И ако ти можеш да впрегнеш този слон на работа, той ще си плати петтях крини ориз. Вследствие на това казвам, ако вие можете да впрегнете едно грандиозно желание или една грандиозна мисъл на работа, вие ще се ползвате. Ако не, оставете слона на друг. А вие се занимавайте с по-скромните мисли. Като казвам по-скромни мисли, защото има известни мисли, представете си, че у вас се събуди мисълта, искате да станете цар. Какъв шанс имате сега да станете цар, да реализирате вашата мисъл? Или да допуснем, че се зароди у вас желанието, да станете един от най-знатните учени хора или да станете патриарх, или някой кардинал? От чисто опитната и практическата страна на живота, когато се изучават положителните науки ученият човек трябва да види кое може да се реализира, това, което е постижимо. Има неща постижими. Към тях трябва да се стреми той. А има неща, които са непостижими. Тях той трябва да ги остави за други, които могат да се доберат до тях. А той да не си губи времето по тях.