Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме свобода и на другите. Ние можем да бъдем обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи същества. Който не люби всички, той не може да бъде обичан, не може да има любов в себе си.

Новият живот изисква всички хора да се подчинят на великия закон на Любовта. За да се проявява правилно, животът трябва да има за тил Любовта. Ако животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Съвременните хора искат да живеят добре. Как могат да живеят добре без любовта? Те искат да имат светлина, знание. Как могат да имат светлина, знание без мъдростта? Те искат да бъдат свободни. Как могат да бъдат свободни без истината? В това седи смисълът на живота, в това седи великият стремеж на човешката душа. Ние можем да бъдем свободни само тогава, когато даваме свобода и на другите. Ние можем да бъдем обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи същества. Който не люби всички, той не може да бъде обичан, не може да има любов в себе си. Казвате: Може ли да се обича лошия човек? И лошия човек може да се обича. – Как? Ще се обича доброто в него, а не лошото, не недъзите му. В това отношение, всеки човек, и най-лошият, и най-престъпният, имат нещо добро, красиво в себе си, което заслужава да се обича. Лошото не представя човека, нито пък има нещо общо със самия живот. Де е човекът тогава? Ще отговоря със следния пример. Вие претегляте три хиляди килограма розов цвят и го туряте настрана; виждате, че той представя един голям куп. Дали сте по-близо, или по-далеч от този куп, вие усещате неговата приятна миризма. Питам: целият куп ли мирише? Не, само една малка част от това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цветове трябва да се варят с вода, докато се извлече едва един килограм розово масло. Значи, тук е важен нектарът, който се е съдържал в цвета. Всичко, което остава след отделянето на маслото, се изхвърля навън, като непотребно. Такова нещо представя човекът Всички негови слабости, недъзи, пороци не са нищо друго, освен непотребното от розата, което остава след отделяне маслото от нея. Казвам: многото, което човек има в себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розов цвят. Достатъчно е той да подложи това голямо количество розов цвят на нагряване с вода, за да види, колко ще изкара от него. Колко и какво ще извади от тия три хиляди килограма? Само един килограм, но чист нектар, фина материя. Значи, единият килограм само е важен в човека. Този един килограм представя същинския човек. Всичко останало ще се изхвърли навън, като непотребно. На всеки човек е дадена задача, да се освободи от излишния багаж. Това се отнася и до богатството, и до знанието. Мнозина мислят, че много знаят, но те трябва да поставят знанието си на нагряване с вода, да го преварят и да видят, колко есенция, т.е., колко чисто знание ще изкарат от него.

Зарадваха се учениците,
НБ - София, 18.9.1927г.