Някъде ние ще помагаме, а някъде ще гледаме как може да се помага.

Като говоря за разумни и неразумни неща, ще ви кажа кои неща наричам разумни и кои – неразумни. Представете си, че ти вървиш по пътя и срещаш някъде в полето един хубав кон, който си пасе. Ти си казваш: „Хубав е този кон, може да се язди“. Той си пасе спокойно, но ти изваждаш торба със сено и започваш да го залъгваш, привличаш вниманието му. Той идва при тебе и ти веднага му слагаш юлар, качваш се на гърба му и хайде галоп! Питам: това, което си извършил, разумно ли е? Аз бих го считал за разумно само в този случай, ако конят те стигне и сам ти каже: „Братко, виждам, че си уморен, качи се на гърба ми и аз отивам нататък – на разстояние 4–5 километра оттук имам една работа. Затова мога да те понося дотам и после ще слезеш от гърба ми“. Това е пак един символ, преведете го. Често вие постъпвате така с някой ваш брат. Впрегнете го като кон, изисквате от него и казвате: „Ти трябва да направиш това!“ Нямаш ли страх от Бога? И ред други доказателства му привеждате. Казвате му: „Нали си в това учение, нали си наш брат, ти трябва да ми услужиш! Ако сега не ми помогнеш, кога друг път ще ми помогнеш?“ Питам: това свобода ли е? Ако той почне да ме убеждава така, значи и той, и аз сме светски хора. Това, което той ми нарежда, за да му услужа, аз сам трябва да го разбирам. Преди той да ми заговори за своите нужди, аз трябва да схващам от какво се нуждае и да зная мога ли да му помогна. Към това трябва да се стремите всички. Само така ще се зароди красивото в живота. Взаимна помощ е нужна. Трябва да си помагате! После, в Божествения план е предвидено: всеки да разбира, да знае къде трябва да помага и къде трябва да гледа как другите помагат. Някъде ние ще помагаме, а някъде ще гледаме как може да се помага.

Светлият път на Знанието,
СБ - София, 22.8.1926г.