Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно.

Представете си, че някъде по пътя се е отворил голям трап и който мине край него, пада вътре и счупва крака си. Такова нещо е болестта. Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. Ако 100 души минат край този трап и хвърлят вътре по един камък, няма да се мине много време, и трапът ще се напълни. Напълни ли се трапът, никой вече не пада в него. На същото основание всеки, който отива при болен с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си. На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря. Истински лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата вътре в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си. Праведният носи силата в себе си. Докато не е развил своите вътрешни сили, човек работи само по външен път; цитира различни автори, превежда примери от живота на светиите и т.н.

Отличителна черта,
ООК - София, 10.9.1930г.