Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява.

Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи интензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извращава или да изкривява своята посока, то не е хигиенично. Следователно, чуете ли някой да казва, че животът му е тъмен, това показва, че пламъкът или светлината на неговите мисли се е намалила. Какво трябва да се прави, за да стане животът му весел? – Да внесе в мисълта си единица любов. Как ще внесете тази единица любов в ума си? – Като намерите едно същество, което иска да учи, търси някой да му помогне да задоволи този жар. Ако му се притечете на помощ, неговият жар ще внесе светлина в мисълта ви и ще възстанови първото положение на вашия ум. Да услужите на едно такова същество, това е в реда на нещата, защото е казано да обичате ближния си като себе си. Правилото е вярно, но можете ли да го приложите, както трябва? Преди всичко, малцина знаят, как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопическите мисли, чувства и постъпки, а не за великите и възвишените, които са достояние на великите хора. Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви. В противен случай, той никога не може да има правилно отношение към своя ближен. Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си. Като любиш себе си в ближния си, ти ще любиш и него. Това означават думите Христови: „Аз живея в Отца си и Отец ми живее в мене“. Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние Го любим, ние любим себе си в Него. Първо Бог трябва да ни обикне, а после ние да Го обикнем. Това е въпрос, който има отношение към съзнанието на човека.

Хигиена на живота,
МОК - София, 7.12.1928г.