Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт.

Христос казва: „Отец ми ви люби, защото повярвахте, че Бог живее в мене, и аз излязох от Него.“ — Може ли Бог да живее в лошия човек? Бог живее във всички хора. Привидно човек е лош, но по вътрешно естество, по Божествено начало, човек е добър. Докато не прояви любовта си към Бога, човек всякога ще бъде слаб. Щом е слаб, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бъдете силни, да реализирате стремежите на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човек на слънцето? — Защото животът иде от него. Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за онези, които я обичат. Не я ли обичат, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставям на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички реки, морета и океани, но се учете. Като видят толкова богатства пред себе си, хората се забравят, започват да властват над тях, а с това затварят вратите, които природата им е отворила. Който се е опитал да ограничи природата, той сам се е разрушил. Това подразбира стиха: „Не убивай“! Не убивай себе си, не убивай и ближния си. Спазва ли законите на природата, човек ще спазва и тази велика заповед. Човешката душа е безсмъртна, но веднъж слязъл на земята, човек живее в относителната реалност, в смъртта на материята, на плътта. Докато дойде до абсолютната реалност, човек минава през относителната, през живота на страданията и смъртта. За да влезе човек в абсолютната реалност, Писанието му препоръчва да не люби света, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човек света, това значи, да живее в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи, да влезе в абсолютната реалност. Влезете ли в тази реалност, Бог ще ви запознае със света. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. Това подразбира стиха: „Не любете света“. Не схващате ли вътрешния смисъл на този стих, вие ще изпаднете в противоречие, как е възможно да се казва на човека да не люби света, когато е казано в Писанието, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.

Абсолютна реалност,
ООК - София, 16.5.1929г.