Вие в Божествения свят с вашата мисъл не може да образувате никаква дисхармония. Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон. Затова всичките учители на Божествената наука предпазват човека да мисли правилно, защото по неизбежност ти не можеш да избягаш от последствията на своята мисъл, не можеш да избягаш от последствията на своето чувство и не можеш да избягаш от последствията на своята постъпка. Може да мине ден, два, три, векове ще минат, в края на краищата ти ще се срещнеш с една реалност. Някой път съвсем сте забравили - и току ще дойдат последствията. Ти ще кажеш: "Бива-бива, но туй защо да ми се случи?" Но на това, което се случи, ти си причината. Ти казваш: "Аз не искам тъй да става." Ти по-напред трябваше да мислиш, а сега е станало вече. Сега ти се спри и кажи: "Благодарим на Господа за всичко." И тогава започни с новата мисъл. Тогава тя ще се върне един ден при тебе и ти ще ликвидираш с туй старото. Проектирай добрата мисъл. Дръж една мисъл в ума си.