Всякога, когато придобиеш, колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.

Един човек сънувал, че държи кесия, но събужда се и вижда, че държи края на чаршафа. И ние, съвременните хора, приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре, и то не е реалното. Та реалността има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човек, трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание или постъпка, тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогаз защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо ти са? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал до сега, това, което Бог е написал. И ти, да кажем, през целия си живот ги пренасяш от един долап в други, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в други. Но това жито така не се увеличава. А ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне, то се увеличава. Това е реалността. С други думи, в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога, когато придобиеш, колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.

Трудните неща,
ИБ - София, 30.8.1930г.