Ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна. Ако не вярваш, че тези лъчи идват от Бога, ти ще се лишиш от тяхното благословение.

Един от видните български писатели, като бил в странство, писал на един от своите приятели: Дотегна ми вече животът! Дотегнаха ми изпитанията! Да имам револвер, бих свършил с живота си. – Защо му дотегнало? Защото си въобразил, че никой не мисли за него, че никой не го обича. Не, има същества, които ви обичат, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример: Един велик адепт в древността се разхождал в една гора. По пътя той настигнал един ловец, със стрела в ръка, чийто връх бил намазан с отрова. Той отивал на лов, придружаван от няколко хрътки. По едно време, между шубраците някъде, зашавал заек, който се криел от ловеца и от хрътките му. Като видял адепта, заекът се обърнал към него с молба: Моля ти се, спаси ме от тия хрътки! Ако ме нападнат, нищо няма да остане от мене. Адептът се спрял пред ловеца и наблюдавал, какво ще прави. В това време ловецът забелязал заека и приготвил стрелата си да го удари. Адептът веднага извадил своята пръчица, насочил я срещу стрелата на ловеца, и тя моментално се стопила. Ловецът извадил втора стрела, но и нея постигнала същата участ. В това време заекът избягал и скрил следите си от погледа на ловеца. Така постъпват и с нас ония, които ни обичат. Ще кажете, че това е невъзможно. Не, всичко това е възможно. Как? Чрез мисълта. Мисълта на съвременните християни трябва да бъде толкова силна, че да е в състояние да стопи всички щикове, всички оръдия и топове на неприятеля. В това се заключава изпълнението волята Божия. В това се заключава идването на Царството Божие в човека. И тогава, ако някой каже, че трябва да воюва, това подразбира да воюва за Господа. Хората не трябва да воюват, но трябва да работят за Господа. Ако много хора днес са готови да се жертват за народа си, защо да не могат те по мирен начин да разрешават споровете? Какво спечелиха народите от войната през 1914 година? За в бъдеще могат да видят, че са спечелили нещо, но днес тази война донесе голям разврат, големи разрушения в съвременната култура. Войната и днес още не е свършена. Хората и до днес още не са взели поука от тази война. Ако двама души делят нещо, не могат ли да разрешат този спор по любовен начин? Ако двама души са гладни и спорят помежду си, кой повече трябва да получи, не могат ли да разрешат въпроса за глада по мирен начин? – Могат, разбира се. Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека да научи закона на Любовта. Като научи този закон, той ще може да го приложи. Само при трудните условия на живота си, човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси!" Ако се съмнява, човек ще си каже: Този ли е Учителят, или не? Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя? Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител. Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна. Ако не вярваш, че тези лъчи идват от Бога, ти ще се лишиш от тяхното благословение. Значи, ако вярваш и се докоснеш до първите слънчеви лъчи, ти ще получиш Божието благословение и ще оздравееш. В това седи тайната на живота.

Дерзай, дъще!,
НБ - София, 2.2.1928г.