Човек, който иска да развие Божествената Любов, трябва да бъде планински връх, от който всичко като се стопи, да слезе долу в долината.

Ние трябва да бъдем умни, любещи деца на Бога, добри деца на Бога. Гледайте сега какво може да направи вашата любов. Сега любовта не е достояние само на един човек. Любовта е достояние на много. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз по-добре. Ако един ден цялото човечество вземе участие в Божията Любов, то ще бъде блаженство. Колкото по-малко същества, души, вземат участие в любовта, толкоз туй въже е по-слабо. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз въжето е по-дебело. Ако ние може да се радваме на любовта, която се проявява в света, по-добре е. Ако ние не може да се радваме, този закон не работи. По същия начин, когато в планинските върхове започнат да се топят снеговете, всичкото благо, което планината събрала, то слиза долу в долината. Следователно, човек, който иска да развие Божествената Любов, трябва да бъде планински връх, от който всичко като се стопи, да слезе долу в долината. Любовта към ближния е събраната вода, да се дава на растенията. Любовта към ближния създава органическия свят, плодът от който се ражда животът. Любовта към ближния работи по същия закон. Както планината отгоре дала събраното богатство, така и долината, която събрала своето богатство, трябва да го даде. Той е човекът, който събира последното. Най-после от себе си и той може да благодари. Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този, великия свят, който е създаден. Ако ние така го обичаме, един ден ще получим свободен билет да отидем до Слънцето, ще получим свободен билет да отидем до Луната, до всичките планети и по-далече. И по-големи перспективи седят пред нас.

Всичките народи,
НБ - София, 24.4.1938г.