Господ не те е пратил на земята да съдиш, да се произнасяш дали ще станеш човек или не. Като те е пратил на земята, Той е определил какво ще станеш, а ти трябва само да учиш.

Представете си, че един земеделец загражда едно място около един декар пространство. В това място се намира целина, разни тревички, разни шубраци, дръвчета, глогове и т.н. Питам: каква ще бъде съдбата на това заградено място? Какво ще стане с него? Мислите ли, че тази трева, тези тръни, тези глогове ще се развият в това заградено място? Какво прави този земеделец? Той впряга плуга си и разорава цялата земя. После взима брадвата, търнокопа и изхвърля навън всички шубраци, глогове и тревички. След това, той взима онези железни търмъци, метне тревата върху тях и хайде навън. Тази трева, като остане навън, изсъхва. Цялата земя вече се превръща на чернило. Често някои от вас казват: „Почерни ми животът!“ Какво означава почерняването? Ако почернееш, това показва, че си заграден вече, ралото е минало по тебе и настъпва вторият процес – засаждането. Значи почерняване става във физическия живот, по отношение на онези блага, които сме имали. Когато поставиш човека в нови условия, той всякога почернява. Сложете една гражданка на нивата, която никога през живота си не е хващала мотика, чиито ръце са меки, нежни, и вижте най-малко след 1–2 часа копане, какво ще стане с ръцете ѝ. – Тя ще има най-малко десетина пришки. Това не е само с ръцете ѝ, но цяла се чувства уморена. Вечерта, преди да си легне, ще маже ръцете си, ще ги превързва. Има ли нещо лошо в това? – Няма. Тази гражданка не може да работи цял час на нивата. Тя трябваше да вземе мотиката и да покопае само 5–10 минути, и като се върне у дома си, пак ще каже: „Много време работих!“ Ако пък работи цял час, ще легне на гърба си и цял ден ще лежи. Аз говоря за префинените гражданки. Вземете пък една селянка, която през целия си живот е работила на нивата. Дайте и мотика в ръката и цял ден да работи, нищо няма да ѝ стане, никаква пришка няма да ѝ се яви. Второто положение, при което ще се намери този земеделец, е следното: той е приготвил, разорал земята, изхвърлил навън цялата трева, всички глогове и шубраци, всички непотребни камъчета и превърнал цялата земя в хубав чернозем. Сега вече камъчетата в тази градина започват да се оплакват. Той дойде, започва да очертава лехите, посажда цветя, плодни дръвчета наоколо и най-после изгражда един нов извор. И няма да се мине 1–2 месеца, ще видите, че в тази градина вече има големи преобразования. Цялата градина добива друг вид. Да, но сега тези малки камъчета започват да се оплакват. Защо? – Този градинар събира всички тези малки камъчета на купове и ги изхвърля навън. Тези камъчета са се индивидуализирали и му казват: „Моля ти се, не ни изхвърляй навън! При тези условия ние ще станем на пръст, ще бъдем полезни“. Той им казва: „Не, аз нямам нужда от такива камъчета, за градината ми трябва само разработена черна пръст – никакви бодили, никакъв тросък – всичко това навън!“ Малките камъчета започват да протестират и казват: „Ние нямаме ли право на гражданство?“ – „Имате, но не тук в градината.“ Той ги слага на шосето да минават колите по тях. Тогава, като минава колата по тях, те се хвалят, казват: „Виждате ли, ние, юнаците, държим колата, тези вътре нищо не струват“. И наистина, колата, като минава по мека пръст, дрънка ли? – Не дрънка. Значи камъчетата дрънкат, а не колата. Камъчетата продължават по-нататък: „Така, трябва да знаете, че ние сме важните тук“. Оттук ще направите следното заключение: има хора, които много дрънкат; има хора, които не дрънкат. И едните са на мястото си, и другите са на мястото си. По едните коли минават, а по другите цветя и плодни дървета растат. Тази е разликата. Следователно, ако искаме по-скоро да извървим един прав път, ще минем по камъчетата, защото по някой път опасно е да минаваме през меки места, т.е. през меки хора. Каруцата затъва през меките места и нищо не става. Ето защо, искаш ли по-скоро да минеш, през камъчетата ще минеш, но искаш ли хубаво грозде да ядеш, искаш ли хубаво жито да се роди, искаш ли хубави плодове да ядеш, при този чернозем ще отидеш – при меката пръст. И едните и другите са за похвала. Лошото е, когато хората не са на мястото си. Аз считам, че всички, които ме слушате, сте от категорията на меките хора. Като ви говоря за тези камъчета, които стоят отвън и по които коли минават, трябва да ме разберете добре. Господ знае защо ги е поставил вън и вие няма да им се сърдите. През тях ще мине Божествената кола. А това, че много шум се вдига, се дължи на факта, че колата минава по твърди места. Това трябва да подразбирате от стиха: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Това значи: „Не правете своите заключения преждевременно!“ Някои правят своите заключения много прибързано, съдят се сами и казват: „От мене нищо няма да стане, майка ми е такава, баща ми е такъв, от мене човек няма да излезе!“ – Не съди прибързано, не говори глупави работи! Господ не те е пратил на земята да съдиш, да се произнасяш дали ще станеш човек или не. Като те е пратил на земята, Той е определил какво ще станеш, а ти трябва само да учиш. Ако си чернозем, трябва да знаеш, че при тебе ще дойде водата, житото, всички плодни дървета, всички хубави цветя и ти ще се разговаряш с тях. Всеки ден те ще ти донасят своите писма и ти ще бъдеш щастлив. Като работиш за тях, те ще ти оставят своите блага. Листата им ще бъдат твоята заплата – те са думите на живата природа. Когато листата окапят и започват да гният, те представляват за чернозема една хубава печатна книга.

Да не бъдете съдени,
СБ - София, 24.8.1926г.