Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си.

Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко - те казват: „Бог не съществува, душа не съществува". Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова именно хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае, тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите - без тия неща слизането на човека на Земята е безпредметно. Най- понятна и близка идея за човека е тази за живота - каквото и да прави, човек все за живота говори, той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота - това не е важно; формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на Духа: колкото по-мощен е Духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират - но това може да направи само адептът, само посветеният; затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно - само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне.

Трите зрънца,
МОК - София, 20.2.1927г.