Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред. Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.