Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.

В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.

Възможното у Бога, възможното у човѣка / Двете възможности,
МОК - София, 18.1.1925г.