Когато бащата се явява в къщи, само слуги има. Нито дъщери, нито синове има. Когато майката се явява, дъщери и синове има. А когато бащата и майката заминат, всички в къщи остават роби. Там дето има роби, бащата и майката ги няма. Дето искате братя и сестри, майка ви трябва да бъде там. Дето искате слуги, бащата трябва да дойде. Когато бащата е там, слуги има. Как ще го преведете? – Това е отношение. Каква е съществената разлика между слуги и синове. Слугите работят с възнаграждение, с пари работят. Всеки един слуга ще дойде, ще работи и ще му плащат. Ще дойде и ще излезе, и ще спечели пари. Синът като дойде, работи на баща си без пари. И той му става наследник в къщи. Та син е онзи, който не иска да му се плаща за неговата работа. Той казва: "Каквото баща ми определи за мене, аз съм доволен." А пък слугата сам определя. Тогаз наместо бащата се явява господарят. Дето има слуга, има господар. Там, дето има баща в една къща, трябва да има и майка. Дето има баща, там има и майка. А пък дето има баща и майка, там има синове и дъщери. А пък дето има синове и дъщери, след тях идат слугите. Преведете този порядък в къщата. Вие сте едно семейство. Вие не търсете Истината вън от себе си. То е една вътрешна Истина. Вашият баща е вашият Дух. Майката у вас е вашата душа. Кой е брат ви и кой е сестра ви? Сърцето ви е вашата сестра, а пък умът е вашият брат. Следователно, сърцето ви и умът ви подразбират, че вие имате баща и майка. Сърцето ви говори за баща ви, а пък умът ви говори за майка ви. Прекръстосани са тия отношения, които съществуват. Тия отношения съществуват и в мозъка. Лявото полушарие на мозъка управлява дясната част на тялото, а пък дясното полушарие – лявата част на тялото. Баща ви се завзема да изправи сърцето на своята дъщеря, защото всички грешки са в сърцето. Грехът е в сърцето. Сърцето представлява сестрата. Грехът е в сестрата. Бащата идва да изправи дъщерята. У всеки един човек дъщерята трябва да се изправи. Тя е тръгнала по един път, който не е Божествен. Тя си върви по своя си път. Тя е своенравна. Казва: "Искам да си поживея, да се веселя?" Тя се весели. Но един ден заболее, турят я в затвора, дойдат всичките й нещастия. И тя казва: "Светът е крив. Порядъкът не е хубав, Бог не е направил всичко както трябва". Онова доброто, което тя съзнава, то вече принадлежи на нейния баща и на нейната майка, тя съзнава доброто в баща си, в майка си, в брата си, но тя не съзнава, че злото е вътре в нея. Питам: Как ще се изправи сърцето тогаз? Писанието казва: "Сине мой, дай ми сърцето си!" Трябва да го дадеш за какво? Ще дадеш сърцето си да слугува някому. Тая сестра, на която са слугували, сега ще слугува. Работа трябва! Тя и ще се учи! Трябва да се учиш и да слугуваш, за да можеш да се изправиш. Ако не учиш и ако не слугуваш, никакво изправяне не е възможно. Учение и слугуване за изправяне на човешкото сърце. Човешкото сърце може да се изправи само чрез учене и чрез слугуване. Сега какво разбирам под "учене" и "слугуване"? Ще намерите един господар, който да бъде много добър. По възможност най-добрият господар. И после, и господарката ще бъде най-добрата. И после да кажеш като слуга: "Много са добри господарят и господарката". При такъв един господар и при такава господарка сърцето може да се изправи. Когато сърцето слугува на човешкия Дух и на човешката Душа, само тогаз сърцето може да се изправи, защото Господ се проявява чрез човешкия Дух и чрез човешката Душа, понеже те са излезли от неговата същина. А пък умът е един принцип. Вашият ум трябва да стане като един помощник в тая работа. Ние с ума си работим. Без ум ти за Бога не можеш да работиш. Ще впрегнете всички умът си за работа.