Да кажем, че имаш желание да станеш сутрин, за да идеш на работа; събуждаш се в леглото, но не ти се става, имаш едно неразположение. Или пък станеш, спуснеш краката си долу, но не искаш да се облечеш и казваш: „Да помисля“. Какво ще мислиш в леглото? Питам колко време човек, след като се е събудил, трябва да размишлява в леглото си? Вие как се събуждате? Някой се събуди, обърне се на лявата, после на дясната страна и пак заспи. Или събуди се, обърне се на лявата страна, после на гърба си или легне на корема си. Щом се събудиш и искаш да станеш, какво трябва да бъде положението ти? Трябва ли да седнеш на леглото си и да мислиш, или трябва да станеш, да оправиш леглото си, да се облечеш, да се измиеш и да започнеш работата си? Сега, вие не можете да си дадете мнението, понеже всички имате различни навици. Всеки си има начин на ставане, но на никой човек събуждането и ставането не е меродавно, то е специфично само за него. Когато човек се е разболял, щом се събуди казва: „Боли ме туй-онуй“. Например, най-първо обръща внимание, че го боли крака и казва: „Не мога да се мръдна, не мога да стана“. Някой път го боли главата и казва: „Ако не ме боли главата, щях да стана“. Добре, но и онзи, който няма болка, се събужда и казва: „Няма какво да работя“. Следователно той няма никаква мисъл, няма обект в Мисловния свят. Друг казва: „За кого ще го направя?“ – Следователно той няма чувства. Най-после някой казва: „Какво ще придобия, ако направя това?“ Например, мен често ме питат: „Какво ще придобия, ако пея?“ Казвам: и да пееш, и да не пееш, ще работиш, ами работи на свят! Ти ще пееш, но хубаво пей, не можеш да се откажеш. Ти не можеш да се откажеш да дишаш, но научи се да пееш, че поне издишвай въздуха музикално.