Днес ние сме на края на една епоха, където всичко старо изгаря. Всички стари възгледи се топят и заместват с нови. Иде новото в света. Снегът вече се топи и от земята изникват нови, хубави цветя. Сега вие страдате, но страданията са признак на нещо добро. Те показват, че нов живот се показва изпод земята. Малките цветенца подават главичките си от земята, а вие страдате за тях, страхувате се от неблагоприятните условия, при които растат, и казвате: „Животът няма смисъл“. Днес се готвят условията за новия живот. Следователно не може да се говори още за намиране смисъла на живота. Ще дойде ден, когато ще постигнете всичко, каквото желаете. Някой иска да бъде като светията. Знаеш ли какво представя той? Светията е човек, който гори, без да изгаря. Той е човек, който никога не обеднява; учен, който никога не губи знанието си; умен, които никога не оглупява; той носи болестите на гърба си, без да боледува; където и да отиде, никога не се цапа. Светията се движи бързо, като светлината; мисълта му е като светкавицата, затова нищо не го засяга, нищо не го съблазнява.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия,
УС - София, 21.2.1937г.
