Да разбирате хората и да ви разбират, в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота.

Сегашните условия на живота представляват предисловие на целокупния живот. Човек има много още да учи, докато дойде до дълбоко разбиране на законите на материята, върху която той живее. Той не подозира даже, че твърдата почва, върху която стъпва, е мъртва, съставена от милиарди умрели, мъртви трупове, както и от множество заспали същества, с непробудено съзнание. Когато житното зърно, което е живо същество, се посади в земята, между мъртвите същества, то започва да страда. То побутне едно от тия същества, побутне второ, но никое от тях не му отговаря. Оттук поиска помощ, оттам поиска помощ, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява в себе си и започва да работи отвътре. Първият процес, който става с житното зърно в земята, е процес на пропукване на външната обвивка. След това настъпва разлагане. Когато частиците на житното зърно забележат, че за тях настъпва смърт, те веднага се обединяват в задружна работа: започват да правят канализация нагоре, да пробиват земята, да излязат на бял свят. Щом пробият земята, от житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Те наричат този процес прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процес спасение, освобождаване от мъртвите и заспали същества в земята. Същевременно житното зърно пуска малки коренчета, чрез които дава живот на някои от мъртвите, заспали същества в земята. Стръкчето пък нагоре развива своите разклонения. Значи задачата на житното зърно не е само в неговото лично размножаване, но и в спасяване на някои свои мъртви или заспали съседи. – Как ги спасява? – Като пробужда живота им. Размножаването на житното зърно не е нищо друго, освен събуждане живота на няколко умрели или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго – 60, а трето – 100 житни зрънца, това показва броя на пробудените клетки. Ако земеделецът разгледа с микроскоп тия житни зрънца, ще види, че те се различават едно от друго по елементите, които са придобили от почвата, от условията, при които са се развивали. Следователно, каквото е положението на житното зърно в земята, такова е положението на някои хора между техните окръжаващи. Те се движат в среда на мъртви хора. Като срещнат някои от тях, те започват да им проповядват своя велик идеал, но остават неразбрани. Тук се обърнат, там се обърнат, никой не им отговаря. – Защо? – Спят хората, почиват си. Някои от живите хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири някъде. Като види някой човек, той започва да настройва цигулката си и му казва: „Слушай, искам да ти изсвиря една ария, която току-що съм научил“. – „Моля ти се, освободи ме. Свири си сам. Утре имам много работа, сега трябва да си почина. Не ми се слуша музика.“ Вземеш Свещената книга, отвориш я, искаш да прочетеш нещо на някого, но той веднага ти казва: „Остави книгата настрана. Хляб нямам, трябва да работя, да изкарам прехраната си“. Какво ще свирите на такива хора! Или какво ще им четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намерите в живота си десетина души, които да мислят като вас. Да разбирате хората и да ви разбират, в това се състои щастието, в това се състои придобивката на живота. Сега и ние търсим будните души със свещ, както едно време Диоген е търсил истинския човек. Съвременните хора търсят щастието с фенер, със запалена свещ. Запалената свещ подраззбира човешкия ум, който търси нещо. Диоген е тръгнал посред ден със запалена свещ да търси човеци. Защо му е трябвало свещ при силната слънчева светлина? Значи при слънчевата светлина не може да намерите човека, когото търсите, затова трябва да запалите свещ. За да разберете на кого можете да проповядвате, вие трябва да запалите свещ. Който иска да намери човека, на когото да проповядва, той трябва да запали свещ. Обаче около него веднага ще се съберат хора и ще го нарекат смахнат, ще се чудят защо е запалил свещ посред ден. Да запали човек свещ посред ден и да тръгне с нея да търси човеци, това все има някакво практично приложение. Наистина, не е лесно човек да запали свещ и да тръгне с нея из града. В древността на окултните ученици са давали такава задача. Докато е на физическия свят, човек трябва да пази свещта си, да не изгасне. Обаче в духовния свят, където нещата стават бързо, свещта, огънят трябва да изгасва и отново да се запалва. Да изгасиш една свещ на физическия свят, това значи да я умъртвиш. Щом я умъртвиш, ти ще усетиш нейната миризма. Бог никога не изгасва своите свещи: звездите, луната, слънцето. Те горят вечно и услужват на човечеството.

Много знания,
ООК - София, 12.9.1928г.