Да кажем вие сте сам, какъв трябва да бъде моралът на човека? Аз да ви кажа: вие мислите, че сте сам. Седите в стаята и искате да извършите Нещо и си казвате: „Няма кой да ме гледа.“ Погледнете нагоре и казвате, че има Господ, има ангели. Тогава искаш да направиш нещо, но хиляди очи има в тъмнината. Мълчат, но нещо те безпокои, гледаш насам-натам. Гледаш през прозорците, идеш, върнеш се. Но щом направиш престъпление, веднага нещо казва: „Видях.“ Ти казваш: „Кой ме видя?“ Пак искаш да се успокоиш. „Кой ме видя?“ Не хората те видеха, но Онзи, от Който ти не може да се избавиш, от Който зависи твоята съдба в света. Нашият успех на Земята не зависи от хората. Те са само условие, а зависи от тези, които виждат. Когато един студент влезе в кое и да е училище или в университета, или в гимназията, или в основното училище, от кого зависи този прогрес? – От учителя. От какво зависят условията на онова дете, което се ражда? – От майката зависят. То казва: „Не искам нищо да зная за майка си.“ Но, детето приема всичко от майката. Зад майка си човек има нещо по-далече.