Да знаете, че страданията са най-голямото благословение, което ни дава Господ. Един ден ще го проверите.

Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът. Мен ми разправяха за една случка в село Николаевка, станала преди 50–60 години. Жената на един виден турчин я заболяло зъб. В селото имало един българин, който вадел зъби. Турчинът я завел при него да ѝ извади зъба; кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, – турчинът останал да варди долу. По едно време жената започнала да вика, но и мъжът почнал да вика долу. Зъбарят взел да се чуди: „Аз вадя зъба на едного, защо вика другият?“ Така и ние сме свързани – когато чужд зъб се вади, трябва и ние да викаме. Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания. Трябва да гледате на нещата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители; да знаете, че страданията са най-голямото благословение, което ни дава Господ. Един ден ще го проверите. Избиват се хора, настава глад, мор, бащи и майки изгубват децата си, сестри обезчестени, семейства опозорени – от всички тези страдания вие трябва да извлечете полза, на страдащите да изпратите радост и да кажете: „Дайте ни от вашите скърби“. Вие седите и казвате: „Добре, че не сме на бойното поле и че не гладуваме“. Каква опитност ще извлечете от това? Напротив, влезте в положението на душите, които страдат, идете и им помогнете; тогава ще бъдете благословени. „Ама как можем да помогнем?“ – То е най-лесното нещо: ако не можете непосредствено, можете духовно да помагате на хората. Всеки човек е длъжен да вземе поне половината от скърбите на другаря си и да му даде своята радост. Казвате му: „Господ да те благослови!“ Господ чрез вас благославя хората. Ама казвате: „Нека намери другиго, не чрез мене“. Електрическият ток, като мине през желязна пръчка, магнитизира я. Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете?

Рождението,
НБ - 25.12.1915г.