Да обичаш някого, това е най-голямата наука.

Искаш да обичаш някой човек. Ако ти нямаш воля, как ще го обичаш? Ако твоите чувства са непостоянни? Да обичаш някого, това е най-голямата наука. Да обичаш някой човек, че този човек да е доволен от тебе, да прояви любовта. Ти как да се поставиш, как да го погледнеш - и той да види, че в душата ти има голяма откровеност, да му покажеш, че имаш всичката готовност, каквото иска от тебе, да го направиш, и онзи да се покаже, че има същата готовност. Не само да проявяваш любовта си, но и онзи да оцени любовта, която му даваш. Ако той не оценява любовта, тогава никаква любов не може да има. Ти си скръбен, но достатъчно е да ти хване ръката, да ти държи ръката десет секунди - и веднага всичката ти скръб ще изчезне. Тогава ще ви тури в контакт с живата природа. Някои казват: "Помогнете ми." Говориш му, говориш му, не минава. Хвани го за ръката, погледни го малко, кажи му: "Ще се уреди тази работа." Ще се уреди, защото ти си една проекция на Бога. Каквото кажеш, ще стане за неговата слава. Ти си авторитет. Ти си в дадения случай проявление на волята на Бога. Хвани ръката му и с всичкото благоговение кажи: "Господи, ако искаш, премахни неговите страдания."

Възпитание на волята,
ООК - София, 30.3.1932г.