Трябва ли само от думите на тоя-оня да губите разположението си?

Как иде неразположението в човека? Представи си, че си купиш хубав, доброкачествен плат и си ушиеш от него дреха. Облечеш дрехата и излезеш да се разходиш. Минаваш покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скъсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжаляваш за дрехата си, но не можеш да я поправиш. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скъпо струва. Какво трябва да се прави? Да се внесе някаква мода и така да се закърпи скъсаното. Модата не е нищо друго, освен маскиране на някаква погрешка. Ако роклята ви е скъсана, може да турите на скъсаното място друго парче, от друг цвят, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя някаква мода. При това, ако ви питат, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скъсаното място, така може да се смени неразположението в разположение. Все ще намерите някаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смени състоянието. Да допуснем, че някой дойде при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши работи за вас, че сте прост човек, неграмотен, не знаете да поставяте на място препинателните знаци. Щом чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казваш: Как може да се говори за мене лошо? Как е възможно да съм прост и неграмотен човек? Питам: Ти провери ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъл в ума си? Каква мода трябва да създадеш за твоето неразположение, да го превърнеш в разположение? Напиши нещо, за да покажеш, че не си прост. Ще кажат, че не знаеш нищо от Омира и от Канта. Затвори се в стаята си и започни да цитираш нещо от тях. Щом напишеш нещо, състоянието ти ще се смени. Така ще докажеш, че знаеш нещо повече и от Омира, и от Канта. Трябва ли само от думите на тоя-оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главният виновник, ти знаеш всичко. Трябва ли да вярваш на тоя, на оня, че нищо не знаеш? Пръв ти разбираш, какво знаеш и какво не знаеш.

Доброто разположение,
ООК - София, 17.2.1932г.