Не позволявайте умът да слиза в сърцето.

Не позволявайте умът да слиза в сърцето. Той е капитан на кораба, не бива да слиза долу, и в най-бурно време той трябва да бъде горе, да се разхожда, да управлява кораба. А сърцето, то е машинарията, която трябва да работи. Ако сърцето се качи горе, какво ще стане? – Ще има огън и пожар. Ако пък умът слезе долу, ще има корабокрушение. Ще кажете вие: „Тази философия е много трудна, отвлечена. Ум, сърце, горе, долу – не го разбираме, забъркахме се“. Аз ще бъда малко по-ясен. Когато ви дойде един приятел в дома ви, един закон ще ви поставя: Ако в присъствието на този ваш приятел, който и да е той, може да бъде учен или прост; ако вашият ум добива светлина, вие се усещате свободни, можете да мислите свободно и сърцето ви се разширява, и неговото и вашето сърце работят нормално, казвам тогава: „Каквато работа и да започнете двама, ще върви“. Но ако той се стеснява от себе си, и ти се стесняваш и прикриваш, умовете ви не са на мястото си, и сърцата ви също не са на мястото си, тогава вие не сте един за други, и никаква задружна работа не бива да започвате. Мнозина ми казват: „Аз искам да докосна Учителя малко“. – А, казвам, не се пипа вашият учител. Моето сърце е затворено с девет ключа. Разбирате ли защо? – Там се пазят всичките богатства, които Бог е вложил, то не е мое, то е Божествено богатство, и умът, този ум, той ми е даден да върши работа, да седи на мястото си, горе на кораба.

Още по-блажени са!,
НБ - София, 4.12.1921г.