Някой казва: „Ние не воюваме.“ Криво се разбира Писанието. Писанието казва: „Никога не воювайте, дето ще ви бият.“ А пък дето ще биеш, воювай. Дето няма да спечелиш, не противи се злому, нищо повече.

Аз съм превеждал този пример. Един търновски адвокат отивал до Севлиево. По пътя имало завои, дето обирали търговците понякога. Този адвокат носел два кобура, два парабела. Хващат го разбойниците и понеже не носил пари, те го набили. Разбойниците го питали: „Защо ти са тези кобури?“ – „За зор-заман.“ – „Че от този по-голям зор-заман има ли?“ Ако сте в зор-заман с два кобура, нямате пари и не можете да се защитавате, питам, кобурите на място ли са? Ако ти във време на мъчнотии не употребяваш ума си и сърцето си, тогава къде седи твоята сила? Ще воюваш. Някой казва: „Трябва да бъдем миролюбиви.“ Не отивайте да воювате със сламки. Например, туриш една книжна сабя и един книжен пищов да воюваш. Нищо няма да направиш с тях. Ще носиш оръжието си, пушката си по всичките правила. Някой казва: „Ние не воюваме.“ Криво се разбира Писанието. Писанието казва: „Никога не воювайте, дето ще ви бият.“ А пък дето ще биеш, воювай. Дето няма да спечелиш, не противи се злому, нищо повече.

Победата на доброто,
УС - София, 3.12.1939г.