Мнозина от вас се обезсърчават. И стари, и млади се обезсърчават. Мнозина от вас се обезсърчават, че няма кого да обичат. Старите се обезсърчават, че няма кой да ги обича. Младите се обезсърчават, че няма кого да обичат. Младият не може да намери кого да обича, а старият няма кой да го обича. И двамата страдат. Младият да обича Бога, нищо повече. Ако няма кого да обича, има Един, Когото може да обича. Старият какво трябва да прави? И той трябва да обича, не да очаква да го обичат. Господ го е обичал. Старият като почне да обича, старият чрез любовта ще се подмлади. Любовта подмладява, а страхът състарява човека. Хората се плашат, казват: „Остаряхме.“ Туй е един вечен страх. Старостта е едно условие, за да се подмладиш. Младостта е едно условие, за да се научиш, за да придобиеш знание. Младият, като остарява, ще придобие знание. След като дойде във фазата на стария човек, ще намери условията, при които той може да се подмлади. Той като почне да люби, ще започне да се подмладява.