Ако през ума на човека мине някаква мисъл и той не се справи с нея, а оставя да мине и през сърцето му, напредналите същества от невидимия свят веднага отбелязват в книгите си, че този човек не учи добре.

Когато говорим за същественото, за вечното, за неизменното в живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагат за създаване на такива органи у човека, с които той ще си служи в бъдеще. Човек се нуждае от физически, от духовни и от Божествени органи. Без тия органи той не може да влезе във връзка нито с физическия, нито с духовния, нито с Божествения свят. Всеки свят изисква съответни органи. У когото тия органи са развити, той свободно ще действа. Иначе ще очаква на благоволението на съществата: каквото те направят за него, това ще има. Обаче смисълът на човешкия живот се състои в това той сам да си достави всички необходими неща. Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които са му нужни за всички светове. Чрез тях той ще влиза във връзка и с висшите светове, а не само с физическия. За човека е важно дали е развил в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него. Ако центърът на съвестта у човека не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества. Този човек дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен. Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава. Горната част на главата им, темето, е закръглена и широка. Тези хора не могат да лъжат. Ако някога си послужат с лъжа, те веднага се извиняват и открито казват, че са излъгали. Ако съвестта на човека не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите. Такива хора могат да бъдат добри дипломати, политици и т.н. Ако такъв човек е религиозен, той ще се моли по 10 пъти на ден, но където му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щом се пробуди Божественото съзнание в него, той веднага е готов да изповяда прегрешенията си. Обаче ако Божественото съзнание в него заспи, той пак навлиза в стария живот и започва да послъгва и да пооткрадва. Страшно е, когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие. Колкото овце срещне на пътя си, той ги изяжда, без да се осъжда. За него това е в реда на нещата. Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идват след него. Човек трябва да знае, че е дошъл на земята да учи. От невидимия свят го следят как учи, какви мисли и чувства го вълнуват. Ако през ума на човека мине някаква мисъл и той не се справи с нея, а оставя да мине и през сърцето му, напредналите същества от невидимия свят веднага отбелязват в книгите си, че този човек не учи добре. Всички постъпки на човека се хроникират. Ако той се разкае за лошата си постъпка и я изправи, и това се хроникира. Когато хората изправят живота си, ангелите на небето се радват. Ако не изправят живота си, ангелите страдат. Човек трябва да бъде готов да използва условията, които са му дадени на земята и да върви напред.

Създаване на нови органи,
ООК - София, 9.5.1928г.