И аз бих желал тогава българите да бъдат образец на любов, на знание и на мъдрост, на безкористие и на живот без никаква лъжа. Ако посеят това учение, ще имат една добра жътва, и тогава всички ще се радват.

В България се заражда сега едно течение против сектантите, и те казват: „Всички сектанти трябва да се изчистят, да останат само православните.“ Чудни са българите, които застават за православието. Защо не застанат зад Христовото учение? Че откога се роди православната църква? Тя се роди по-после. Защо ще застават за провославната църква? Нека кажат: „Ние искаме това, което Христос учеше.“ Защо трябва да искат това, което светата църква учи? Че какво учи църквата? Това е едно ново разбиране. Българите трябва да си поправят грешките. Ако те искат да имат благоволението на Христа и да им се помогне, ако те искат да изпълнят волята Божия, ще имат резултат, иначе няма да има ни глас, ни услишание, и репарациите ще дойдат. Изпълнят ли волята Божия, никакви репарации няма да има. Не са причина нито сектантите, нито богомилите. Другаде са причините. Откога започнаха да пропадат българите? Има нещо, което е неправилно, което показва, че липсва нещо на българите. Да оставим този въпрос. Ако българите приложат Христовото учение, тъй както Христос е проповядвал, и в когото те казват, че вярват, веднага положението им ще се измени. Понеже сега Христос проповядва в света, той ще смекчи положението. Дали вярват, или не, то е друг въпрос. Те могат да направят един опит. Те досега са правили толкова опити и не им вървяло. Ето, петдесет години как са освободени, и не им върви. И в миналото не им вървяло. В хиляда години те са направили сто и петдесет войни, и пак не им вървяло. На всеки осем години – по една война и след това казват: „Велика България!“ Де е тази велика България? Във времето на Симеона. Тя се е простирала зад Дунава. Аз бих желал да видя една България, която никак не може да се превземе. Има една такава България. Има една земя, която никой не може да превземе. Казвам, това е семето – да се посее една положителна вяра, която да обхване целия живот на българите, неговия бит. И като започнете от горе до долу, всякаква лъжа да престане. Българите да бъдат един извор на любовта и всички да кажат: „Ето един народ, който може да покаже Божията любов, Божията мъдрост. Ето един народ, който не лъже.“ И аз бих желал тогава българите да бъдат образец на любов, на знание и на мъдрост, на безкористие и на живот без никаква лъжа. Ако посеят това учение, ще имат една добра жътва, и тогава всички ще се радват.

Да се радват наедно,
НБ - София, 12.1.1930г.