Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот

Всички искате да уредите своята вселена, своя вътрешен свят, но не знаете, как можете да постигнете това. Ето, ще ви дам няколко правила, които всякога трябва да имате предвид. Когато в дома ви дойде някой лош човек и започне да ви проповядва нови, лъжливи учения, кажете му: Ти си свободен да проповядваш, каквито щеш учения, но аз имам своя държава, със свои закони и наредби, на тях ще се подчинявам. Щом си дошъл в моята държава, трябва, или да изпълняваш моите закони, или да напуснеш държавата ми. Аз не ти позволявам да нарушаваш реда в моята държава, защото тя е в съгласие с друга, по-велика от нея държава, която абсолютно не търпи безредие и безпорядък. Понеже за неспазване законите на моята държава мене ще държат отговорен, затова казвам: Престъпления в моята държава не позволявам да се вършат! Безредие в моята държава не може да съществува! Затвори в моята държава не могат да съществуват! Казвате: Как могат да се премахнат затворите в света? Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си. Запример, някой от вас има едно благородно желание в себе си, иска да направи добро някому, но вътре в него нещо му забранява да направи това добро. Това е насилие над самия човек. След всичко туй този човек ще проповядва на хората, какво изисква Бог от тях. Питам: отде знае той, какво Бог изисква от хората? Говорил му Бог. Който мисли, че Бог отвън му говори, той е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно. В Божествения говор има нещо особено мощно, нещо магическо. Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение, неговият и техният живот се сливат в общия, в целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава, именно, човек намира и себе си, и ближните си в един общ център – в Бога. Това значи да живее човек във вечна хармония, в хармонията на Божествения живот. Следователно, лесно се постига това, но мъчно се задържа. Едва човек постигне това блаженство, дохожда съмнението, и той започва да се смущава, да мисли, че е изпаднал в някакво заблуждение. Щом започне да мисли така, съзнанието му се помрачава, и той отново слиза в обикновения живот.

На Бога живаго,
НБ - София, 10.2.1929г.