Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си.

Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно да се разрешават. Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бъде ученик. Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може да бъде ученик. Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях, да ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят. Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. Трябва да се знае, че всяка мъчнотия може да се разреши по пътя на най-малкото съпротивление. Мъчнотията има за цел да събуди човешките способности към дейност, да застави човека да мисли право. Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как да работи и да прилага знанията си. Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната. Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.

Отворени форми,
МОК - София, 8.3.1929г.