Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, помага ни и се грижи за нас, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души и да им помогнем, както на нас се помага?

Хората разправят, че Господ живял някъде далеч на небето, че веднъж написал някакви закони, и оттам насетне, не се интересувал от нищо; оставил хората да се управляват сами, както те разбират и знаят. Този Господ, за когото се говори така, той може да бъде само идол, но не и разумно същество. Бог, в когото ние живеем, и Който живее в нас, има известни съотношения към нас, както и към всичко живо. Той се интересува от живота на всичко, което е създал. Кое е отличителното качество на Бога? - Той е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които Той е създал, били те насекоми, бубулечици, тревици и т.н. Кое кара Бога да бъде толкова отзивчив към нуждите на всички същества? - Великата Любов, която пулсира в Неговото сърце. Бог никога не е бил и няма да бъде глух за нашите страдания и желания. Кога не е глух? - Ако тия наши желания са на място. Иска ли някой да стане цар, за да измъчва по този начин своите братя, на такова желание Бог не дава ухо. Обаче, ако някой гладен се обърне към Господа с молба да му помогне, той веднага ще чуе молбата му и ще се притече на помощ. Който отправя към Бога молба за хляб, молбата му се чува. Един български студент разправяше една своя опитност за помощта, която Бог му пратил. Това се случило в Пловдив. По някакво стечение на обстоятелствата, той прекарал цели три дни гладен, хапка хляб не могъл да намери. В това време минавал покрай една турска гостилница, дето готвели в 25 тенджери, и така хубаво му замирисало на ядене, че апетитът му се изострил още повече, гладът започнал да го мъчи усилено и с дълбока въздишка той си рекъл: “На мене ли се падна тази участ да гладувам цели три дни?” В този момент ясно чува един глас да му говори отвътре: “Наведи се и виж какво има пред тебе.” Той се навежда и вижда пред себе си сребърен половин лев. - Хайде сега вземи този половин лев, иди в гостилницата да се нахраниш и повече не пъшкай”, добавил гласът. Питам: Можем ли ние, съвременните хора, да се оплачем от недоимък? Господ на Любовта ни е дал голямо изобилие. Той чака само да се обърнем към Него и да изправим живота си. Всеки момент Бог ни се притича на помощ, като ни дава и радости, и страдания, за да можем по обратен път да се върнем към Любовта, да изправим погрешките си и да заживеем, както той живее. Ако Бог, Великият в света, ни обръща внимание, помага ни и се грижи за нас, не можем ли и ние, малките хора, да обърнем вниманието си поне към десетина души и да им помогнем, както на нас се помага?

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.