Постъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влязат във връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква отговорност.

За да се ползвате от знанието, трябва да започнете от онова, което знаете, и постепенно да отивате към онова, което не знаете; от онова, което можете да направите, към онова, което не можете да направите. Като започвате от онова, което сте направили вече, ще видите, какво, всъщност, сте способни да направите. Представете си, че ви дават задача да извървите път от сто километра. Можете ли изведнъж да го извървите? Не можете. И птица да сте, пак не може изведнъж да извървите този път. Човек трябва да познава силите си, да знае, какво може да направи. Първо той трябва да направи една крачка, после втора, трета, да види, за колко време ще измине един километър. След това ще изследва краката си, здрави ли са, как се чувства след първия километър и най-после ще се произнесе, може ли, как и след колко време ще измине сто километра път. Оттук вадим заключението, че малките величини зависят от големите, а не обратно. Малките величини са единица мярка за определяне на големите. Дългият път се определя от стъпките, които правите, една след друга. Като направите много стъпки, най-после ще извървите големия път. Изминаването на известен път подразбира едно постижение. Само онзи може да каже, че е постигнал нещо, който е вървял постепенно, от малкото към голямото. Някой мечтае, иска да стане голям художник, да нарисува такава картина, с която да учуди света. Възможно ли е това? – Ако се е учил да рисува, възможно е; ако нищо не е учил, невъзможно е. Трябва да е минал елементарния курс по рисуване, който минават децата в отделенията, да е рисувал точки и чертички, после – средния курс и най-после висшия. Както между всички неща има известно отношение, така и между първоначалната и последната работа на ученика по рисуване има известно отношение. Можете ли да кажете, какво е отношението на детето към кибрита, с който си играе? Докато то само носи кутията с кибрита и подскача с нея, подхвърля я нагоре, никакво отношение не виждаме. Затова казваме, че детето си играе с кибрита. Обаче, доближи ли запалена клечка кибрит до барут или друго взривно вещество, между кибрита и барута вече се явява известно отношение. Работата става сериозна. Значи, постъпките на човека стават сериозни и отговорни, когато влязат във връзка с известни условия. Докато са вън от условията, човек е свободен от всякаква отговорност. Каква отговорност носи човек, ако влезе сам в гората и вика, пее, говори обидни или безобидни думи, хвърля камъни и т. н.? При това положение, той е вън от всякаква отговорност за постъпките си. Обаче, влезе ли в общество, дето са събрани много хора, и започне да прави същото, веднага ще го подведат под отговорност. Защо? – Защото не спазва някои условия. Докато е между хората, човек не е свободен, не може да се проявява, както разбира и желае. Докато е пълен с мисли, чувства и желания, човек също не е свободен. Той трябва да бъде вън от условностите на живота, свободен от всякакви мисли и желания, за да се ползва от свободата, която търси и желае.

Значение на смените / Смяна на състоянията,
МОК - София, 1.2.1929г.